Съвети за засаждане

Божури

Как да засадим божури

Божурите са едни от най-издържливите многогодишни растения в градината. Засадени правилно, могат да останат на едно място десетилетия и с всяка година да стават все по-пищни. Най-важното е още в началото да им осигурите правилното място и правилната дълбочина на засаждане.

Кога се засаждат

Най-подходящото време за засаждане на божури на гол корен е есента, в нашия климат от средата на октомври до средата на декември, когато температурите паднат трайно под 10 градуса и докато почвата все още може да се обработва. Така корените имат време да се установят преди зимата и растенията започват по-силно през пролетта. Ако коренището се засади при много топло време, има опасност да покълне още есента и да се забави развитието му с 1-2 години.

Изберете правилното място

Божурите обичат слънце. Изберете място с поне 6 часа пряка слънчева светлина дневно.

Добрата циркулация на въздуха също е важна, затова не ги садете прекалено близо до стени, живи плетове или други големи растения.

Избягвайте места, където се задържа вода. Божурите не обичат постоянно мокра почва и така има възможност да изгният.

Подгответе почвата

Най-подходяща е плодородната, рохкава и добре дренирана почва.

Изкопайте достатъчно широка дупка, така че корените да могат да бъдат разположени свободно, без да се прегъват или притискат. Може да подобрите почвата с добре угнил компост, но избягвайте пресен оборски тор директно около корените.

Най-важното: дълбочината

При тревистите божури това е най-честата причина растенията да не цъфтят.

Поставете коренището така, че очите (малките бели, розови или червени пъпки в горната част), както и короната (основата, където са очите) да останат приблизително на 3–5 см под повърхността на почвата.

Не ги засаждайте прекалено дълбоко.

Ако очите се окажат на 10–15 см под земята, растението може да расте добре, но да не образува цветове с години.

При по-тежки почви е по-добре да се засади малко по-плитко.

Как да ориентирате корена

Поставете корена с очите нагоре, а по-дългите корени насочете надолу и настрани.

Не е необходимо да изглежда съвършено подредено. По-важно е очите и короната да бъдат на правилната дълбочина и коренът да има достатъчно пространство.

След това внимателно запълнете с почва, без да притискате прекалено силно.

Какво представляват ИТОХ божурите

ИТОХ божурите съчетават най-доброто от два свята – пищните цветове и продуктивност на тревистите божури и силния, устойчив характер на дървовидните. Резултатът са впечатляващи растения със здрави стъбла, красива листна маса и големи цветове в необичайно богата палитра.

Едно от големите им предимства е продължителният цъфтеж. Пъпките се отварят последователно, а добре установеното растение може да носи десетки цветове през сезона. След прецъфтяването красивата листна маса остава декоративна чак до есента.

ИТОХ божурите образуват компактни, добре оформени храсти със здрави стъбла, които обикновено не се нуждаят от подпиране, дори когато носят големи цветове.

Палитрата им е необикновена – от бяло, кремаво и лимоненожълто до коралово, прасковено, розово и наситени червени тонове, често с контрастни багри около центъра.

Многогодишни, студоустойчиви и с всяка година все по-впечатляващи – ИТОХ божурите са истинските съкровища на божурената градина.

Как да засадим ИТОХ божур

Изберете слънчево място с плодородна и добре дренирана почва.

Поставете корена така, че основната част на кореновата система да бъде в почвата, а короната и пъпките да останат близо до нивото на почвата. Поради характерната форма на ИТОХ корените е напълно възможно част от по-горната дървесна част да остане видима над почвата. Не се опитвайте да заравяте целия корен дълбоко само за да го поберете вертикално.

Коренът може да бъде поставен под лек ъгъл или по-хоризонтално, ако естествената му форма го изисква. Itoh божурите образуват пъпки на различни нива по многогодишната част на короната.

Разположете корените свободно, запълнете с почва без силно притъпкване и полейте добре.

Най-важното е добрият дренаж и естественото положение на корена – не се стремете да заровите всяка част от ИТОХ коренището.

Разстояние между растенията

Оставяйте приблизително 50–100 см между отделните божури.

Младите растения може да изглеждат малки, но зрелите божури образуват големи туфи. Добрата дистанция осигурява въздух, светлина и пространство за развитие.

Поливане след засаждане

След засаждането полейте обилно, за да се намести почвата около корените.

След това не е необходимо постоянно поливане през есента, освен при продължително сухо време.

Божурите предпочитат дълбоко, но по-рядко поливане пред постоянно влажна почва.

Много е важно да се поливат през горещините на лятото, защото тогава образуват цветните пъпки за следващата година.

Какво да очаквате през първата година

Божурите изискват малко търпение. През първата пролет растението може да бъде сравнително малко и дори да не цъфне. Това е напълно нормална част от установяването му.

Често истинското великолепие започва от втората или третата година, а зрелите растения могат да образуват десетки цветове.

Ако през първата година се появи много малка пъпка върху слабо растение, може да я премахнете, за да насочите повече енергия към развитието на корените.

След цъфтежа

Не отрязвайте листата веднага след прецъфтяването.

През лятото те продължават да хранят корените и да натрупват енергия за следващия сезон.

При тревистите божури стъблата се изрязват ниско до земята чак след като листата пожълтеят и загинат през есента.

Няколко важни правила

Засаждайте на слънчево и добре дренирано място.
Не засаждайте тревистите божури прекалено дълбоко.
Оставяйте достатъчно пространство между растенията.
Не очаквайте максимален цъфтеж още през първата година.
След като се установят, избягвайте ненужното местене на божурите.

🌸 Съвет от Дивна Ботаника

Когато засаждате божур, мислете за него не като за растение за един сезон, а като за част от бъдещата градина. Изберете мястото внимателно, засадете го плитко и му дайте време.

След няколко години малкото коренище, което сте сложили в земята през есента, може да се превърне в огромна туфа, покрита с цветове — и да остане там десетилетия.